2 sept 2011, 14:58

Алиби

  Poesía » Civil
1.2K 1 4

АЛИБИ

 

Нямахме юридическо алиби,

но нямахме и никаква вина

за съградените села с колиби –

не сме избирали своята съдба…

 

Сега обаче избора направихме

и той не е културен и етичен –

за природа и морал забравихме,

човекът се оказа егоист себичен…

 

Ще сърба дълго на хаоса попарата

идното невинно човешко поколение,

ще тегне тям на бащите им покварата

дорде човещината излезе от забвение…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Красимире! Ако знаят поне какво е род, бащина нива, майчина стряха,отечество,огнище! То иначе кой знае дали някой ще си спомня какво е това опинци, прикя, пафти, чембер, пищимал, клин, млин...
  • Лиле, тя тая край няма... Селото се сурна, моме...Лошото е че ние виждаме и преливаме гробищата на българското село! След време нашите пра-пра- внуци сигурно ще събарят панелките и ще си съграждат гипсокартонени еднофамилни къщици с градинки отпред... и няма да прескачат дувари, щото няма да знаят какво е това...Както и сега ако сто попитам не вярвам повече от трима да ми кажат какво е диканя, хромел, прешлен, вретено, къжел, чекрък, нощви...
  • Колко си права...Тъжно е...
  • !!! Поздрав сърдечен, Лили!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...