Sep 2, 2011, 2:58 PM

Алиби

  Poetry » Civic
1.2K 1 4

АЛИБИ

 

Нямахме юридическо алиби,

но нямахме и никаква вина

за съградените села с колиби –

не сме избирали своята съдба…

 

Сега обаче избора направихме

и той не е културен и етичен –

за природа и морал забравихме,

човекът се оказа егоист себичен…

 

Ще сърба дълго на хаоса попарата

идното невинно човешко поколение,

ще тегне тям на бащите им покварата

дорде човещината излезе от забвение…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Красимире! Ако знаят поне какво е род, бащина нива, майчина стряха,отечество,огнище! То иначе кой знае дали някой ще си спомня какво е това опинци, прикя, пафти, чембер, пищимал, клин, млин...
  • Лиле, тя тая край няма... Селото се сурна, моме...Лошото е че ние виждаме и преливаме гробищата на българското село! След време нашите пра-пра- внуци сигурно ще събарят панелките и ще си съграждат гипсокартонени еднофамилни къщици с градинки отпред... и няма да прескачат дувари, щото няма да знаят какво е това...Както и сега ако сто попитам не вярвам повече от трима да ми кажат какво е диканя, хромел, прешлен, вретено, къжел, чекрък, нощви...
  • Колко си права...Тъжно е...
  • !!! Поздрав сърдечен, Лили!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...