2 сент. 2011 г., 14:58

Алиби 

  Поэзия » Гражданская
841 1 4

АЛИБИ

 

Нямахме юридическо алиби,

но нямахме и никаква вина

за съградените села с колиби –

не сме избирали своята съдба…

 

Сега обаче избора направихме

и той не е културен и етичен –

за природа и морал забравихме,

човекът се оказа егоист себичен…

 

Ще сърба дълго на хаоса попарата

идното невинно човешко поколение,

ще тегне тям на бащите им покварата

дорде човещината излезе от забвение…

© Лиляна Благоева Андреева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, Красимире! Ако знаят поне какво е род, бащина нива, майчина стряха,отечество,огнище! То иначе кой знае дали някой ще си спомня какво е това опинци, прикя, пафти, чембер, пищимал, клин, млин...
  • Лиле, тя тая край няма... Селото се сурна, моме...Лошото е че ние виждаме и преливаме гробищата на българското село! След време нашите пра-пра- внуци сигурно ще събарят панелките и ще си съграждат гипсокартонени еднофамилни къщици с градинки отпред... и няма да прескачат дувари, щото няма да знаят какво е това...Както и сега ако сто попитам не вярвам повече от трима да ми кажат какво е диканя, хромел, прешлен, вретено, къжел, чекрък, нощви...
  • Колко си права...Тъжно е...
  • !!! Поздрав сърдечен, Лили!
Предложения
: ??:??