2.09.2011 г., 14:58

Алиби

1.2K 1 4

АЛИБИ

 

Нямахме юридическо алиби,

но нямахме и никаква вина

за съградените села с колиби –

не сме избирали своята съдба…

 

Сега обаче избора направихме

и той не е културен и етичен –

за природа и морал забравихме,

човекът се оказа егоист себичен…

 

Ще сърба дълго на хаоса попарата

идното невинно човешко поколение,

ще тегне тям на бащите им покварата

дорде човещината излезе от забвение…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Красимире! Ако знаят поне какво е род, бащина нива, майчина стряха,отечество,огнище! То иначе кой знае дали някой ще си спомня какво е това опинци, прикя, пафти, чембер, пищимал, клин, млин...
  • Лиле, тя тая край няма... Селото се сурна, моме...Лошото е че ние виждаме и преливаме гробищата на българското село! След време нашите пра-пра- внуци сигурно ще събарят панелките и ще си съграждат гипсокартонени еднофамилни къщици с градинки отпред... и няма да прескачат дувари, щото няма да знаят какво е това...Както и сега ако сто попитам не вярвам повече от трима да ми кажат какво е диканя, хромел, прешлен, вретено, къжел, чекрък, нощви...
  • Колко си права...Тъжно е...
  • !!! Поздрав сърдечен, Лили!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...