Алиби

Poesía » Otra

402 0 2

Ах, моя, неповторна младост,

където, като мъж узрях!

Остана ти- за моя радост,

алибито за всеки грях.

Сега с години щом пораснах,

а ти поемаш таз вина,

във старостта си аз надраснах

глада за земната жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rumbic (Руми)

Харесах твоето алиби, Никила! Поздрав!

2016-05-26T10:57:35+03:00
voda (Елица Ангелова)

Кратко, но съдържателно. Звучи като осъзната равносметка.
Привет, Колич!

2016-05-26T04:00:01+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0