koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
25 may 2016, 20:10

Алиби 

  Poesía » Otra
279 0 2

Ах, моя, неповторна младост,

където, като мъж узрях!

Остана ти- за моя радост,

алибито за всеки грях.

 

Сега с години щом пораснах,

а ти поемаш таз вина,

във старостта си аз надраснах

глада за земната жена.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах твоето алиби, Никила! Поздрав!
  • Кратко, но съдържателно. Звучи като осъзната равносметка.
    Привет, Колич!
Propuestas
: ??:??