25 мая 2016 г., 20:10

Алиби 

  Поэзия » Другая
265 0 2

Ах, моя, неповторна младост,

където, като мъж узрях!

Остана ти- за моя радост,

алибито за всеки грях.

 

Сега с години щом пораснах,

а ти поемаш таз вина,

във старостта си аз надраснах

глада за земната жена.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах твоето алиби, Никила! Поздрав!
  • Кратко, но съдържателно. Звучи като осъзната равносметка.
    Привет, Колич!
Предложения
: ??:??