25.05.2016 г., 20:10 ч.

Алиби 

  Поезия » Друга
302 0 2
Ах, моя, неповторна младост,
където, като мъж узрях!
Остана ти- за моя радост,
алибито за всеки грях.
Сега с години щом пораснах,
а ти поемаш таз вина,
във старостта си аз надраснах
глада за земната жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??