10 jun 2016, 7:52

Алиби 

  Poesía
783 1 8
Пречупващата се през ретината светлина
свидетелства на утрото, че още виждам.
Със слънцето изящен цветен водопад
избутва дигите на мрака и приижда -
цирконий от ахат да стане различим,
калинката в море от млади детелини,
дирята от самолета по небесния килим...
Виждам! Не се живее само с видимото!
Барабанящият в стъклата нощем дъжд
е повече от сигурен свидетел - чувам.
Звукът отскача, удря се и се завръща,
нарамил песента на някой влюбен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??