Алиби
Пречупващата се през ретината светлина
свидетелства на утрото, че още виждам.
Със слънцето изящен цветен водопад
избутва дигите на мрака и приижда -
цирконий от ахат да стане различим,
калинката в море от млади детелини,
дирята от самолета по небесния килим...
Виждам! Не се живее само с видимото!
Барабанящият в стъклата нощем дъжд
е повече от сигурен свидетел - чувам.
Звукът отскача, удря се и се завръща,
нарамил песента на някой влюбен,
отъркал се игриво в крачето на щуреца,
откраднал глътка грохот от прибоя,
оплел се в тънкото езиче на звънчето...
Чувам! Недоловима за слуха мелодия.
Кръжащата над цъфналата роза фея
погъделичква ноздрите ми - още дишам.
Това са просто сетива. А че живея
свидетел е усещането Твое съм момиче!
© Таня Донова All rights reserved.
Благодаря!
