toxin (Таня Донова)
357 4101
Jun 10, 2016, 7:52 AM

Алиби 

  Poetry
734 1 8

Пречупващата се през ретината светлина
свидетелства на утрото, че още виждам.
Със слънцето изящен цветен водопад
избутва дигите на мрака и приижда -
цирконий от ахат да стане различим,
калинката в море от млади детелини,
дирята от самолета по небесния килим...
Виждам! Не се живее само с видимото!

 

Барабанящият в стъклата нощем дъжд
е повече от сигурен свидетел - чувам.
Звукът отскача, удря се и се завръща,
нарамил песента на някой влюбен,
отъркал се игриво в крачето на щуреца,
откраднал глътка грохот от прибоя,
оплел се в тънкото езиче на звънчето...
Чувам! Недоловима за слуха мелодия.

 

Кръжащата над цъфналата роза фея
погъделичква ноздрите ми - още дишам.
Това са просто сетива. А че живея
свидетел е усещането Твое съм момиче!

© Таня Донова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Харесах!
  • Валери, силно съм трогната от думите ти!
  • Благодаря, Марина, за добрите думи и за разяснението! Ще се въздържа от редакция обаче, все пак това е стихотворение и не претендира нито за офталмологическа, нито за каквато и да била друга достоверност, освен душевната ми!
    Фийл, почувствал си нещата! Благодаря ти и аз!
  • Божеее..., Зашеметяващо и аз всяка сутрин ги изпитвам - обикалям..., докато се насладя на тези болезнено силни усещания...!!! Но първият ред трябва да се редактира..., - ретината не пречупва....!!!
    "Към оптичния апарат на окото се отнасят роговицата, воднистата течност, лещата и стъкловидното тяло. Светлинните лъчи последователно преминават през всяка една от тези среди и се пречупват. Най-голяма пречупвателна сила притежава роговицата. Максималната пречупвателна способност на оптичния апарат е от порядъка на 72 диоптъра (D). След прчеупването от оптичния апарат на окото, светлинните лъчи се фокусират върху ретината. Получава се образ, който е намален и обърнат. За да бъде един предмет обект на ясно виждане, задължително условие е образът да бъде ФОКОСИРАН точно в равнината на РетиНата, изпълнена с милиони чувствителни клетки - колбички и пръчици...!!!"
  • Двама лирици, чиято поезия може да служи за образец! За мен е чест! Благодаря ви!
  • Изненадващ и внушителен финал: "Не ме възприемай само със сетивата си, а ме почувствай..." - това прочетох в подтекст.
    И за първи път срещам такъв подход към темата.
    Хубаво!
  • Това са просто сетива. А че живея е усещане...
Random works
: ??:??