7 may 2022, 21:35

Алиби

  Poesía
330 0 0

Сънят от сън следобеден, когато се разбуди,

светът е сякаш светлина и нереалност чудна.

 

Лежа блажен, неосвестен на меките пружини.

Оплита слънцето нозе във златни паяжини.

 

Отсъства Времето от мен, от себе си; не кръква.

И само благ бъбреж отвън като гоститба къкри.

 

От зряща немота дори магьосано е всичко;

долапът с чепови очи излъчва вест космична.

 

На нечие алиби цял аз жертва съм принесен.

На собствения ми живот не спомням си адреса.

 

Недоумява мисълта, все още неразсънена:

Сънят ли се прелива в сън или след смърт се съмва?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...