May 7, 2022, 9:35 PM

Алиби

  Poetry
325 0 0

Сънят от сън следобеден, когато се разбуди,

светът е сякаш светлина и нереалност чудна.

 

Лежа блажен, неосвестен на меките пружини.

Оплита слънцето нозе във златни паяжини.

 

Отсъства Времето от мен, от себе си; не кръква.

И само благ бъбреж отвън като гоститба къкри.

 

От зряща немота дори магьосано е всичко;

долапът с чепови очи излъчва вест космична.

 

На нечие алиби цял аз жертва съм принесен.

На собствения ми живот не спомням си адреса.

 

Недоумява мисълта, все още неразсънена:

Сънят ли се прелива в сън или след смърт се съмва?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...