kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
2 may 2007, 9:24  

Алкохолик 

  Poesía
725 0 5

 

Във чашата аз виждам, своя лик -

подпухнали, очите плуват сред ракия,

носът се червенее, а в душата вик,

разбутва, насъбрана мръсотия:

Алкохолик!

Алкохолик!

 

- Налей ми -

аз не мога да не пия!

 

Какво ме бърка,

че часът е пик?

 

Какво от туй,

че иде ми, да вия?

 

Главата тегне.

Гърлото гори -

от суха жажда...


Но, вода не пия -

профуках и последните пари...

 

Какво от туй?

Налей, на вересия!

 

- Кръчмарю!

Бесен съм!

Наливай ти!

 

Аз искам да се люшкам

в болки сладки -

щом пийнеш, щастие цари

и всички трудности,

изглеждат гладки.

 

Щом пийнеш,

друг е веч светът.


И всички хора,

са към тебе мили -

чертаеш перспективи,

виждаш път

с кервани,

от по сто камили.

 

В миг, ставаш първи богаташ -

играеш карти с Господ на небето...

А хората, превръщат се в талаш -

талашът, го гориш в небитието.

 

Но най-накрая - не усещаш как,

внезапно се превръщаш в стърготина,

която тъпчат ангелите с крак,

а дяволите, смилат със машина.

 

Това е.

Чашата е празна.

 

- Налей ми!

Аз не мога да не пия!

 

Какво,

че и душата ми,

е празна?

 

- Наливай!

Че от жажда,

ще завия!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прекрасен е
  • Инетересен стих!
    Наистина уникално си го написал!
    Поздрави!
  • Уникално яко , направо много ме впечетли , за добро или за лошо , незнам , но се чувствам страшно близо до написаното . Поздравявам те за наистина актуалното творение , защото доста хора днес са така , животът не е лесен !
  • Уникален стих , Бостане ! Жива картина на отчаянието в човека в съвременният ни ден...
  • Айде сега и алкохолик!
    Какъв си всъщност!Но има ли значение,щом си поет?!
Propuestas
: ??:??