Алкохолик
Във чашата аз виждам, своя лик -
подпухнали, очите плуват сред ракия,
носът се червенее, а в душата вик,
разбутва, насъбрана мръсотия:
Алкохолик!
Алкохолик!
- Налей ми -
аз не мога да не пия!
Какво ме бърка,
че часът е пик?
Какво от туй,
че иде ми, да вия?
Главата тегне.
Гърлото гори -
от суха жажда...
Но, вода не пия -
профуках и последните пари...
Какво от туй?
Налей, на вересия!
- Кръчмарю!
Бесен съм!
Наливай ти!
Аз искам да се люшкам
в болки сладки -
щом пийнеш, щастие цари
и всички трудности,
изглеждат гладки.
Щом пийнеш,
друг е веч светът.
И всички хора,
са към тебе мили -
чертаеш перспективи,
виждаш път
с кервани,
от по сто камили.
В миг, ставаш първи богаташ -
играеш карти с Господ на небето...
А хората, превръщат се в талаш -
талашът, го гориш в небитието.
Но най-накрая - не усещаш как,
внезапно се превръщаш в стърготина,
която тъпчат ангелите с крак,
а дяволите, смилат със машина.
Това е.
Чашата е празна.
- Налей ми!
Аз не мога да не пия!
Какво,
че и душата ми,
е празна?
- Наливай!
Че от жажда,
ще завия!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
