5 sept 2008, 0:45

Алкохолна драма

  Poesía
852 0 8

Obra no adecuada para menores de 18 años

Няма водка, няма и ракия.
Мъже ли сме големи? Счупвам чаша.
Лягам си с поредната мастия,
която е по сутиен и прашки.
Хайде, сваляй горнището пълно,
и без това не мога да го мисля.
Огромната ти гръд, за да погълна.
Гръд ли казах? Извини ме, циците.
Мъже ли сме големи? Без кондоми -
знаеш за бурканчето със захар.
И без друго няма да те помня.
И без друго след това се махаш.
Почакай да издърпам тези гащи.
И сам го мога. Нищо, че ми святка
светът огромен с лампите си страшни.
Подслон ще търся в твоята "палатка".
Крясъкът ти бесен значи спазъм -
от екстаз, от еротични танци.
Смятам тази нощ да те прегазя,
за да секнат моите мераци.
А устните ти жадни искат всичко.
И търсят моя едър "всепоглъщащ".
Но не ти го давам. Просто не обичам
леките жени.
                         От тях повръщам.

Хайде, стига! Слагай сутиена!
Миришеш ми поне на сто парфюма.
От колко други си била "ощастливена"?
Помни, че си прекрасна.
                                        Но на думи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Презвитер Козма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бива, бива го стихът ! А подтекстът ...!!! Заслужава си да се прочете! (Но кои са всъщност леките жени... и леките мъже...?)
  • Разбивач!
  • Хихихи!
    У-би-ме!!!
  • След шест дена ставам на 18 и все едно тогава съм го прочела! Ама какво говоря, той и авторът като гледам не ги е навършил! Поздрави за хубавия стих, направо бомба със закъснител!
  • Няма водка и ракия...иначе стоте парфюма не се надушват

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....