5.09.2008 г., 0:45

Алкохолна драма

854 0 8

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Няма водка, няма и ракия.
Мъже ли сме големи? Счупвам чаша.
Лягам си с поредната мастия,
която е по сутиен и прашки.
Хайде, сваляй горнището пълно,
и без това не мога да го мисля.
Огромната ти гръд, за да погълна.
Гръд ли казах? Извини ме, циците.
Мъже ли сме големи? Без кондоми -
знаеш за бурканчето със захар.
И без друго няма да те помня.
И без друго след това се махаш.
Почакай да издърпам тези гащи.
И сам го мога. Нищо, че ми святка
светът огромен с лампите си страшни.
Подслон ще търся в твоята "палатка".
Крясъкът ти бесен значи спазъм -
от екстаз, от еротични танци.
Смятам тази нощ да те прегазя,
за да секнат моите мераци.
А устните ти жадни искат всичко.
И търсят моя едър "всепоглъщащ".
Но не ти го давам. Просто не обичам
леките жени.
                         От тях повръщам.

Хайде, стига! Слагай сутиена!
Миришеш ми поне на сто парфюма.
От колко други си била "ощастливена"?
Помни, че си прекрасна.
                                        Но на думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Презвитер Козма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бива, бива го стихът ! А подтекстът ...!!! Заслужава си да се прочете! (Но кои са всъщност леките жени... и леките мъже...?)
  • Разбивач!
  • Хихихи!
    У-би-ме!!!
  • След шест дена ставам на 18 и все едно тогава съм го прочела! Ама какво говоря, той и авторът като гледам не ги е навършил! Поздрави за хубавия стих, направо бомба със закъснител!
  • Няма водка и ракия...иначе стоте парфюма не се надушват

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...