5.09.2008 г., 0:45

Алкохолна драма

856 0 8

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Няма водка, няма и ракия.
Мъже ли сме големи? Счупвам чаша.
Лягам си с поредната мастия,
която е по сутиен и прашки.
Хайде, сваляй горнището пълно,
и без това не мога да го мисля.
Огромната ти гръд, за да погълна.
Гръд ли казах? Извини ме, циците.
Мъже ли сме големи? Без кондоми -
знаеш за бурканчето със захар.
И без друго няма да те помня.
И без друго след това се махаш.
Почакай да издърпам тези гащи.
И сам го мога. Нищо, че ми святка
светът огромен с лампите си страшни.
Подслон ще търся в твоята "палатка".
Крясъкът ти бесен значи спазъм -
от екстаз, от еротични танци.
Смятам тази нощ да те прегазя,
за да секнат моите мераци.
А устните ти жадни искат всичко.
И търсят моя едър "всепоглъщащ".
Но не ти го давам. Просто не обичам
леките жени.
                         От тях повръщам.

Хайде, стига! Слагай сутиена!
Миришеш ми поне на сто парфюма.
От колко други си била "ощастливена"?
Помни, че си прекрасна.
                                        Но на думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Презвитер Козма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бива, бива го стихът ! А подтекстът ...!!! Заслужава си да се прочете! (Но кои са всъщност леките жени... и леките мъже...?)
  • Разбивач!
  • Хихихи!
    У-би-ме!!!
  • След шест дена ставам на 18 и все едно тогава съм го прочела! Ама какво говоря, той и авторът като гледам не ги е навършил! Поздрави за хубавия стих, направо бомба със закъснител!
  • Няма водка и ракия...иначе стоте парфюма не се надушват

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...