Какъв приятел си ми ти бе, Ванка?

Не мога вече грам да те търпя:

в хладилника ти – вино и луканка,

а ти ме черпиш с бъркани яйца!

Налей ми чашка! Дай да пием двама,

че сухо ми е в празното сърце!

Къде ти тук покой бе, браткооо... Нямааа!

Животът ежечасно ни краде!

Да спориме със теб за политика?!

Да трупаме в душите си лъжи?!...

В бутилката духът е, който вика:

"Животът ни е вино и жени!"

Това, че някой някого прецакал?!

Това, че друг си купил самолет?! –

я стига с глас на масата си плакал!

Сипи догоре – почваме банкет!...

Достигне ли пък сивото олово

през джоба до коравата глава,

не трябват поп, ни упокойно слово,

а метър място в края на града!

Налей, приятел, та да се катурна...

от стола... хъц... да падна... Ха така...

оригнах се, хъц... малко некултурно,

но... как да си отида до дома?