dodo_linkin
56

18 jul 2006, 21:19

Alone Again...

Poesía

1.1K 0 8

Ето го... денят, във който ти ще тръгнеш...

без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш.

Тъй студена... безнадеждно отчуждена

тръгваш... бавно, но доволна и смирена.

“Как? Защо?”... не... от въпроси няма нужда...

тишина... тя само спомени пробужда.

Във очите ни изписано е всичко...

в теб утеха, в мен страдание едничко...

Знам, един ден аз ще те забравя

и надявам се да знам защо го правя...

Сега върви!... назад аз няма да те върна...

Ти, която в прах душата ми превърна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sad_666 (Ива Ангелова)

Много е хубаво

2009-10-02T19:56:09+03:00
cepsi (ЦветеТо)

Прекрасно е! Има толкова чувства в него...

2009-08-25T09:59:59+03:00
jivot (Зоя)

Крехки керамични вази сме, понякога пълни с илюзии... и как само бързо се чупим на парчета...на хиляди парчета.

2007-05-02T20:40:05+03:00
merry_keys96 (Мери)

емоцията която изпитва човек когато чете това е невероятна и знаи едно животът продължава

2006-12-16T18:51:56+02:00
geowid (Георги Видинов)

Браво.. дълбоко и силно нещо си изпитал,но посланието ти е още
несигурно! Поздрав!

2006-07-19T16:11:10+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0