dodo_linkin
56

18 jul 2006, 21:19

Alone Again...

Poesía

1.1K 0 8

Ето го... денят, във който ти ще тръгнеш...

без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш.

Тъй студена... безнадеждно отчуждена

тръгваш... бавно, но доволна и смирена.

“Как? Защо?”... не... от въпроси няма нужда...

тишина... тя само спомени пробужда.

Във очите ни изписано е всичко...

в теб утеха, в мен страдание едничко...

Знам, един ден аз ще те забравя

и надявам се да знам защо го правя...

Сега върви!... назад аз няма да те върна...

Ти, която в прах душата ми превърна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sad_666 (Ива Ангелова)

Много е хубаво

2009-10-02T19:56:09+03:00
cepsi (ЦветеТо)

Прекрасно е! Има толкова чувства в него...

2009-08-25T09:59:59+03:00
jivot (Зоя)

Крехки керамични вази сме, понякога пълни с илюзии... и как само бързо се чупим на парчета...на хиляди парчета.

2007-05-02T20:40:05+03:00
merry_keys96 (Мери)

емоцията която изпитва човек когато чете това е невероятна и знаи едно животът продължава

2006-12-16T18:51:56+02:00
geowid (Георги Видинов)

Браво.. дълбоко и силно нещо си изпитал,но посланието ти е още
несигурно! Поздрав!

2006-07-19T16:11:10+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0