dodo_linkin (Гарванът)
56 78
18 jul 2006, 21:19

Alone Again... 

  Poesía
951 0 8

Ето го... денят, във който ти ще тръгнеш...

без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш.

Тъй студена... безнадеждно отчуждена

тръгваш... бавно, но доволна и смирена.

 

“Как? Защо?”... не... от въпроси няма нужда...

тишина... тя само спомени пробужда.

Във очите ни изписано е всичко...

в теб утеха, в мен страдание едничко...

Знам, един ден аз ще те забравя

и надявам се да знам защо го правя...

 

Сега върви!... назад аз няма да те върна...

Ти, която в прах душата ми превърна...

© Гарванът Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво
  • Прекрасно е! Има толкова чувства в него...
  • Крехки керамични вази сме, понякога пълни с илюзии... и как само бързо се чупим на парчета...на хиляди парчета.
  • емоцията която изпитва човек когато чете това е невероятна и знаи едно животът продължава
  • Браво.. дълбоко и силно нещо си изпитал,но посланието ти е още
    несигурно! Поздрав!
  • На мен ми допадна много...Всеки изживява такива моменти,но винаги има за какво да се хванеш и да продължиш напред.Успех
  • Силна емоция си изразил, но като стих спъва на места.
    Ако прецениш, го прегледай пак. Поздрави.
  • Дори когато всичко изглежда безсмислено поради изгубената любов,се намира нещо,което да ни спаси!Поздрави и не се отчайвай
Propuestas
: ??:??