Jul 18, 2006, 9:19 PM

Alone Again...

  Poetry
1.1K 0 8

Ето го... денят, във който ти ще тръгнеш...

без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш.

Тъй студена... безнадеждно отчуждена

тръгваш... бавно, но доволна и смирена.

 

“Как? Защо?”... не... от въпроси няма нужда...

тишина... тя само спомени пробужда.

Във очите ни изписано е всичко...

в теб утеха, в мен страдание едничко...

Знам, един ден аз ще те забравя

и надявам се да знам защо го правя...

 

Сега върви!... назад аз няма да те върна...

Ти, която в прах душата ми превърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво
  • Прекрасно е! Има толкова чувства в него...
  • Крехки керамични вази сме, понякога пълни с илюзии... и как само бързо се чупим на парчета...на хиляди парчета.
  • емоцията която изпитва човек когато чете това е невероятна и знаи едно животът продължава
  • Браво.. дълбоко и силно нещо си изпитал,но посланието ти е още
    несигурно! Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...