22 ago 2016, 18:43

Алтернатива

1.1K 0 1

 

            Алтернатива

 

            Върна се Бог.

            И тръгна между нивите.

            Бе жътва.

И живите пак жънеха.

Жените пееха,

мъжете слушаха.

Послуша Бог

и с живите пожъна.

            Когато слезе слънцето

и стана тъмно за душите,

отиде Бог до Оня хълм,

където

разпънат беше

някога.

 

            Наблизо имаше плашило.

            А хълмът станал беше на поле.

Във прах

отдавна

бе обърнат

 Кръста.

 

И казват някои, че

от праха

направили мастило…

 

            +

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...