22.08.2016 г., 18:43

Алтернатива

1.1K 0 1

 

            Алтернатива

 

            Върна се Бог.

            И тръгна между нивите.

            Бе жътва.

И живите пак жънеха.

Жените пееха,

мъжете слушаха.

Послуша Бог

и с живите пожъна.

            Когато слезе слънцето

и стана тъмно за душите,

отиде Бог до Оня хълм,

където

разпънат беше

някога.

 

            Наблизо имаше плашило.

            А хълмът станал беше на поле.

Във прах

отдавна

бе обърнат

 Кръста.

 

И казват някои, че

от праха

направили мастило…

 

            +

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...