Алтернатива
Върна се Бог.
И тръгна между нивите.
Бе жътва.
И живите пак жънеха.
Жените пееха,
мъжете слушаха.
Послуша Бог
и с живите пожъна.
Когато слезе слънцето
и стана тъмно за душите,
отиде Бог до Оня хълм,
където
разпънат беше
някога.
Наблизо имаше плашило.
А хълмът станал беше на поле.
Във прах
отдавна
бе обърнат
Кръста.
И казват някои, че
от праха
направили мастило…
+
© Стоян Стоянов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
