24 ago 2014, 10:05  

Ама ще видите вие

1.8K 0 24

Ах как желая да съм прозаик,

но прозаик, като ми Лордли –

да пиша разкази за миг

с три думи, по обем рекордни.

 

Ах, как желая и да съм циник

с железния инстинкт на Порчев,

та на парченца всеки тъп лаик,

да отхуяря – прям с язык разборчив.

 

И като Виктор ми се ще да съм –

тъй благороден и уверен в правотата,

на всеки пишещ роден таласъм,

за свойствата на шопската салата.

 

Да можех като Гери със сърце,

така да ми харесва просто всичко,

написано набързо и на две

с нюанс на жълтичко, и лекичко цинично.

 

И като Ена, ех, да бях, куршум –

с три реда да разстрелвам всичко живо,

а в коментарите като локум,

да хваля и проклинам завистливо.

 

Но, пък защо не съм и инженер,

като довтасала току Снежана,

та да опиша с точен маниер,

как къща се издига на поляна.

 

Шъ взема аз да стана музикант –

при бате Ник от утре на уроци,

ще се запиша, че е много як талант...

Шъ мъ напрай страшилище за Ерос Рамацоти.

 

Тогава ще доприпкам точно тук,

ще дръпна обиграно жици

и ще възпея всичкия боклук 

за радост на литературните юници!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сакън, Гергана! Не споменавай тази будеща любопитство дума "запознаване", че баба ти Ена току виж обявила, че вече си бременна от мен в последен месец и аз ти нося портокали в болницата, очаквайки да стана тате!
  • Не познавам добруджанци. Затова...
  • Интересно ще бъде да чуем.
  • !!!!!!
  • Много интересен подход Гери - ту ми говориш на ти, ту на вие. Придобивам усещането, че за тебе съм нещо като Бог - хем съм ти близък, хем далечен.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...