24 авг. 2014 г., 10:05  

Ама ще видите вие

1.8K 0 24

Ах как желая да съм прозаик,

но прозаик, като ми Лордли –

да пиша разкази за миг

с три думи, по обем рекордни.

 

Ах, как желая и да съм циник

с железния инстинкт на Порчев,

та на парченца всеки тъп лаик,

да отхуяря – прям с язык разборчив.

 

И като Виктор ми се ще да съм –

тъй благороден и уверен в правотата,

на всеки пишещ роден таласъм,

за свойствата на шопската салата.

 

Да можех като Гери със сърце,

така да ми харесва просто всичко,

написано набързо и на две

с нюанс на жълтичко, и лекичко цинично.

 

И като Ена, ех, да бях, куршум –

с три реда да разстрелвам всичко живо,

а в коментарите като локум,

да хваля и проклинам завистливо.

 

Но, пък защо не съм и инженер,

като довтасала току Снежана,

та да опиша с точен маниер,

как къща се издига на поляна.

 

Шъ взема аз да стана музикант –

при бате Ник от утре на уроци,

ще се запиша, че е много як талант...

Шъ мъ напрай страшилище за Ерос Рамацоти.

 

Тогава ще доприпкам точно тук,

ще дръпна обиграно жици

и ще възпея всичкия боклук 

за радост на литературните юници!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сакън, Гергана! Не споменавай тази будеща любопитство дума "запознаване", че баба ти Ена току виж обявила, че вече си бременна от мен в последен месец и аз ти нося портокали в болницата, очаквайки да стана тате!
  • Не познавам добруджанци. Затова...
  • Интересно ще бъде да чуем.
  • !!!!!!
  • Много интересен подход Гери - ту ми говориш на ти, ту на вие. Придобивам усещането, че за тебе съм нещо като Бог - хем съм ти близък, хем далечен.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...