Aug 24, 2014, 10:05 AM
Ама ще видите вие
Ах как желая да съм прозаик,
но прозаик, като ми Лордли –
да пиша разкази за миг
с три думи, по обем рекордни.
Ах, как желая и да съм циник
с железния инстинкт на Порчев,
та на парченца всеки тъп лаик,
да отхуяря – прям с язык разборчив.
И като Виктор ми се ще да съм –
тъй благороден и уверен в правотата,
на всеки пишещ роден таласъм,
за свойствата на шопската салата.
Да можех като Гери със сърце,
така да ми харесва просто всичко,
написано набързо и на две
с нюанс на жълтичко, и лекичко цинично.
И като Ена, ех, да бях, куршум –
с три реда да разстрелвам всичко живо,
а в коментарите като локум,
да хваля и проклинам завистливо.
Но, пък защо не съм и инженер,
като довтасала току Снежана,
та да опиша с точен маниер,
как къща се издига на поляна.
Шъ взема аз да стана музикант –
при бате Ник от утре на уроци,
ще се запиша, че е много як талант...
Шъ мъ напрай страшилище за Ерос Рамацоти.
Тогава ще доприпкам точно тук,
ще дръпна обиграно жици
и ще възпея всичкия боклук –
за радост на литературните юници!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сакън, Гергана! Не споменавай тази будеща любопитство дума "запознаване", че баба ти Ена току виж обявила, че вече си бременна от мен в последен месец и аз ти нося портокали в болницата, очаквайки да стана тате!
-
Не познавам добруджанци. Затова...
-
Интересно ще бъде да чуем.
-
!!!!!!
-
Много интересен подход Гери - ту ми говориш на ти, ту на вие. Придобивам усещането, че за тебе съм нещо като Бог - хем съм ти близък, хем далечен.
-
Мен този въпрос не ме мъчи Ея! Защото нямам човешки взаимоотношения... Човекът е звяр и заобиколен от такива, и аз съм дзвер. Следователно имам отношения, ама нечовешки!
-
Днес, препрочитайки сатиричната ти творба и коментарите под нея, се сетих за една епиграма на Радой Ралин, която Кери-88 често ни припомня, защото се представя чрез нея:"Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен: ем да бъда откровен, ем да бъда симпатичен?..." Как елегантно, кратичко, замислящо и усмихващо, със завидна лекота, е изрекъл една винаги актуална истина за човешките взаимоотношения!
-
-
Ш-ш-ш-т! Тихо! Да не чуе врагът!
-
Да!
Харесвам саркастичността в приемливи граници! -
Благодаря Таня, за разконспирирането на моите диверсантски подходи!
Нищо, че не коментираш често, знам че проследяваш набезите ми от доста години... То и аз попрочитам по нещичко от теб тук таме, но съм виновен пред теб, че не коментирам и не оценявам... Ама ти си доблестна поетеса и не си заслужава с теб да се дракосва човек!
Боряна! Казвали ли са ти, че си умна жена? Това, което каза за това, кога сме себе си, все ми се върти от толкова години "около езика" и чак сега, благодарение на теб успях да си го формулирам, поднесено от тебе на готово... За което, тенкю! -
Ако има сърдити, то е защото не ти познават поезията, т.е. душевността.
И най-важното което искаш да ни напомниш, че никак не е полезно, когато се вземем прекалено насериозно!
Поздрав от мен! -
Благодаря-я-я-я! С поклон! Нали така се прави в театъра след успешно изнесена пиеса! Ако има някой разсърден от това мое представление, моля да погледне в профила ми, що за чудо съм си поставил за мото при регистрирането ми!
-
Евала, Касиус! Чудесни перифрази, написани с талант. Възхити ме и ме развесели. Имаше нужда от точно такъв текст в този сайт, а както справедливо отбелязва Аристотел: "Природата не търпи празно пространство."
Поздравление и най-висока оценка за оригинално написания текст и сърдечен поздрав от мен!: Мисана -
Всъщност, Бо! Истински могат да ме подразнят само контрагентите ми, ако не ми платят извършената работа съгласно договорите ни. Тук в Откровения, няма как да се засегна истински, поради всички причини, които изброи. Съветвам тези, които се притесняват, да минат на моята схема - да си изберат псевдоним и ще се почувстват така свободни, както и аз. А вече след това, дали ще останат достатъчно порядъчни или ще се увлекат в плюене на огън и жупел, си остава само до силата на личният им ангел и самокритичност.
-
Яна! Аз си имам история и основание да не съм с истинското си име тук. Ще дръпна малко завесата, защо? По ранно зарегистрираните в сайта ми знаят истинското име и години, включително админ, и някои от бившите редактори, а и някои автори, напр. Таня Мезева. Но когато започнах да публикувам тук в откровения се сдобих рязко с твърде много почитателки, които не ги вълнуваше, какво съм написал, а на какво съм им "замирисал". И понеже ми стана досадно от задявки, така реших да стана напълно анонимен. Не ми се ще сайта откровения да ми служи, като такъв за лични а не за творчески запознанства. Надявам се, че изчерпателно отговорих на проявеното от теб фино любопитство!
-
Ама ти за каква птица ме вземаш бе Снежке? Аз да не съм гларус, че да кацна безгрижно в кукуруза на откровения, за да си напълня гушата с литературни витамини? Аз съм си пълзяща гадинка и пак добре, че ще доприпкам, това значи, че няма да ви изпълзя из засада от някой поетичен храсталак! Пък на моите 96, тъкмо навърших биологично пълнолетие и вече съм готов за размножаване. Факт - не виждаш ли кво съм натворил количествено през последната година? Земи прочети нещо от мен и коментирай тогава на воля! За начало можеш да започнеш с разказа, който написах вчера, а още не си го открила или влизаш в клуба на анонимните прочели, които ги мързи да коментират?
-
Ех Боси, Боси,за твоите 96 би трябвало вече да си поукротил самовлюбеността си породена от свръх самочувствие и високомерна самоувереност. С времето обикновено човек придобива опит, който го учи на това -онова.Съжалявам, че нищо не си разбрал от това, което ти написах.
Във връзка с направената промяна- "доприпкам" звучи много несериозно, като че ли ти си малко турменце, нали така се нарича малкото братче на юницата?
Ще приемеш ли моето предложение за корекция.Мисля, че ще звучи по-добре ако последният стих започне така: "Ще долетя тогава точно тук". Харесва ти нали? Подарявам ти тази корекция.
П.П. Леката ирония при споменаването на професията ми не ме засяга. Аз се гордея, че поставих трите букви пред името си по времето, когато от 65 приети в първи курс в бастилията на Брадата обикновено завършваха с дипломиране 15 - 18 човека.Но трябва да отбележа, че професията ми нито ми пречи нито ми помага в писането. -
Вервай ми В, сходството с Б хич не е случайно - все пак имам средно образование. Направо се кефя, колко съм образован! Тук е момента да се похваля, че и от матурата по литература ме освободиха с един предварителен шестак, защото представих добре страната по самбо в юношеския отбор на село Кудкудяково!
Яна! Благодаря за поздрава! Не се притеснявай, аз не се правя на зъл. Просто обичам от време на време, да си правя гаргара с колеги по перо, за да им наблюдавам реакциите на дребни провокации! -
Усмихна ме. Същевременно ми напомни на:
ЗАЩО НЕ СЪМ...?
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!
Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!
Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?
Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?
Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?
Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?
Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?! -
Да! Ама ако вземеш оборската тор директно от обора, ще изгориш цветята Ея! Трябва първо да оставиш торта да погние на слънчице, че тогава да ториш с умозаключения!
-
Еее, то без всичкия боклук как ще се изявят таланти като теб, Бостане?
То натурална оборска тор трябва, за да разцъфнат и заухаят най-хубавите цветя... -
Снежана! Приемам забележката. Написах го и го публикувах набързо, без особена проверка. На същото мнение съм, защото и мен са ме учили така. Пък и така се стремя да спазвам някои правила в писането - не всички, но основните. "Довтасам" в последния куплет е подменено с "доприкам" вече!
-
Мили ми Бостан,
Преди време в разговор с един от откровениците му споделих, че когато пиша се старая никога да не използвам на едно място дума, която звучи по-различно, запомня се, натрапва присъствието си.Позволявам си да препоръчам това и на теб.Думата "довтасал" е употребена в съседни изречения. Повярвай ми това смъква много нивото на шедьовъра ти..
Да, аз съм инженер от школата на Брадата.Не се срамувам от това, но строежа на къщи се изучаваше на друго място. Аз споменавам професията си, за да дам право на специалисти като теб да ме нарекат лаик,непрофесионалист или даже литературен неграмотник. Повярвай ми" не ми пука" - как ще ме наречете вие критиците. Важното за мен е поне един човек да ми каже" Беше ми интересно.Хареса ми. Пиши още."
А що се отнася до къщата, прав си- смятам да опиша как се строи къща на гола поляна.Как слизаш на 150 см под нивото и след това развяваш знамето на 9 метра нагоре.Преживяването - да строиш дом - е велико. Пожелавам го на всички.
Що се отнася до поезията-за мен- тя е най- съвършената форма на изява на чувствата и независимо колко високо е самочувствието ми не бих си позволила да я опошлявам с нескопосани уж- римообразования.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
