Ама ще видите вие
Ах как желая да съм прозаик,
но прозаик, като ми Лордли –
да пиша разкази за миг
с три думи, по обем рекордни.
Ах, как желая и да съм циник
с железния инстинкт на Порчев,
та на парченца всеки тъп лаик,
да отхуяря – прям с язык разборчив.
И като Виктор ми се ще да съм –
тъй благороден и уверен в правотата,
на всеки пишещ роден таласъм,
за свойствата на шопската салата.
Да можех като Гери със сърце,
така да ми харесва просто всичко,
написано набързо и на две
с нюанс на жълтичко, и лекичко цинично.
И като Ена, ех, да бях, куршум –
с три реда да разстрелвам всичко живо,
а в коментарите като локум,
да хваля и проклинам завистливо.
Но, пък защо не съм и инженер,
като довтасала току Снежана,
та да опиша с точен маниер,
как къща се издига на поляна.
Шъ взема аз да стана музикант –
при бате Ник от утре на уроци,
ще се запиша, че е много як талант...
Шъ мъ напрай страшилище за Ерос Рамацоти.
Тогава ще доприпкам точно тук,
ще дръпна обиграно жици
и ще възпея всичкия боклук –
за радост на литературните юници!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
