Амнезия
Бяхме приятна, малка компания.
Мезе поръчахме цяло блюдо.
Пихме. Замезвахме... Пак се напивахме.
Защото: "Мъжете знаят защо".
Всичко беше като в рекламата.
Бира студена, топло мезе.
Сутринта обаче - ето ти драмата.
Явно сме пили бира "менте".
Мамка му, как ме болеше главата.
Като че танк окопал се е там.
Не знам и защо ми трепери ръката.
Всички ме гледат – умирам от срам.
Не помня кой ми налива в устата.
Сметката кой плаща, не знам.
Не помня как си отворих вратата.
Не помня, за бога, аз бил ли съм там.
© Ник Желев Todos los derechos reservados