1 мар. 2011 г., 19:31

Амнезия

631 0 2


Амнезия

Бяхме приятна, малка компания.
Мезе поръчахме цяло блюдо.
Пихме. Замезвахме... Пак се напивахме.
Защото: "Мъжете знаят защо".

Всичко беше като в рекламата.
Бира студена, топло мезе.
Сутринта обаче - ето ти драмата.
Явно сме пили бира "менте".

Мамка му, как ме болеше главата.
Като че танк окопал се е там.
Не знам и защо ми трепери ръката.
Всички ме гледат – умирам от срам.

Не помня кой ми налива в устата.
Сметката кой плаща, не знам.
Не помня как си отворих вратата.
Не помня, за бога, аз бил ли съм там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...