Mar 1, 2011, 7:31 PM

Амнезия

  Poetry
626 0 2


Амнезия

Бяхме приятна, малка компания.
Мезе поръчахме цяло блюдо.
Пихме. Замезвахме... Пак се напивахме.
Защото: "Мъжете знаят защо".

Всичко беше като в рекламата.
Бира студена, топло мезе.
Сутринта обаче - ето ти драмата.
Явно сме пили бира "менте".

Мамка му, как ме болеше главата.
Като че танк окопал се е там.
Не знам и защо ми трепери ръката.
Всички ме гледат – умирам от срам.

Не помня кой ми налива в устата.
Сметката кой плаща, не знам.
Не помня как си отворих вратата.
Не помня, за бога, аз бил ли съм там.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...