18 abr 2021, 8:35

Amor fati

619 4 13

Той:

(Странно)! Този мъж... той бе арогантен!

И ледено твърд, студен като сняг.

Как предизвиква стихиите! Властен!

Мокър сън. Див и желан. Като грях.

 

Звяр или ангел, когато поиска.

Неустоим е с тридневна брада

и е ураганът, струващ си риска

на коленѐ да му сложиш юзда.

 

Тя:

Не бе единствена, само различна -

сила природна, изискан екстаз

и сянка от дъжд, която се стича

по струни с мекия звук на атлаз.

 

Намек за буря в изящна дантела

и огън в очите - ярък нефрит,

стаен аромат на крем и канела.

До рана изгаря, имай предвид.

 

Срещата:

В тълпа я видя (случайност щастлива)

сякаш облак вдиша атом озон,

падна гръм... а тя бе толкова жива!

... и жаден погълна нейния стон.

 

Епилог:

Устни, въздишки...Избухнала Нова!

Диви извивки, маркирани с дъх -

малката доза лечебна отрова...

"Моя си! Моя! До болка! До връх!"

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И заживели щастливо… Май.
  • Иве, винаги ме радваш, когато си тук, мила моя! 💗

    ах, как ме изненадахте, Миночка.. не очаквах някой да се отбие при този стих благодаря за радостта, която ми доставихте
  • Като живо е, сякаш гледах филм!
    Толкова много красота и страст! Поздрав!
  • Чудесия!
    А епилогът... Върховен е! Браво!
    Прегръщам те, Жени!💗
  • Благодаря, че спря тук, Роси... стихото си има и реалните герои Благодаря и за добрите думи

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....