Amor fati
Той:
(Странно)! Този мъж... той бе арогантен!
И ледено твърд, студен като сняг.
Как предизвиква стихиите! Властен!
Мокър сън. Див и желан. Като грях.
Звяр или ангел, когато поиска.
Неустоим е с тридневна брада
и е ураганът, струващ си риска
на коленѐ да му сложиш юзда.
Тя:
Не бе единствена, само различна -
сила природна, изискан екстаз
и сянка от дъжд, която се стича
по струни с мекия звук на атлаз.
Намек за буря в изящна дантела
и огън в очите - ярък нефрит,
стаен аромат на крем и канела.
До рана изгаря, имай предвид.
Срещата:
В тълпа я видя (случайност щастлива)
сякаш облак вдиша атом озон,
падна гръм... а тя бе толкова жива!
... и жаден погълна нейния стон.
Епилог:
Устни, въздишки...Избухнала Нова!
Диви извивки, маркирани с дъх -
малката доза лечебна отрова...
"Моя си! Моя! До болка! До връх!"
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
благодаря за радостта, която ми доставихте 
