Tilenus (Станислав Русев)
228 379
12 mar 2015, 1:13  

Амур и стрелата 

  Poesía
435 0 4




Вървя по пътя си трънлив,
а тялото ми цяло е във рани.
Кръвта се стича на сълзи
а аз съм бавен, много бавен.

В пустинята си нямам кон.
Пустинята ми-без оазис.
Път за Христос или Наполеон,
паднал се е на удавник.

А нощите студени. Зъби тракат,
пришпорвайки сърцето да забърза.
...то припомня, за Амур и за стрелата,
която с таз пустиня ме обвърза.


Ст. Русев

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Анастасия, има и такива ненормални хора, които довършват нещата си до край, като Сизиф. Септември, винаги те виждам, но съм решил, да не коментирам много. Младена сана, ти си ми вече приятел. Стойна, благодаря ти за пожеланията, но в някой друг живот... . Здравей Василка, сестра по съдба.
  • "В пустинята си нямам кон.
    Пустинята ми-без оазис."
    Много хора сме в тази пустиня! Поздрав!
  • Според Библиятя, пустинятя - е този объркан свят, в който живеем.
    Побързай и своята Мека намери - там често и Амур гостува.
    Пожелавам ти скорошна среща с него!
    Бъди здрав и ползотворен ден!
  • Много те вълнува темата за Амур, Станиславе. Но нека е така.
    Хубаво написан текст. Харесах!
Propuestas
: ??:??