Амур и стрелата
Вървя по пътя си трънлив,
а тялото ми цяло е във рани.
Кръвта се стича на сълзи
а аз съм бавен, много бавен.
В пустинята си нямам кон.
Пустинята ми-без оазис.
Път за Христос или Наполеон,
паднал се е на удавник.
А нощите студени. Зъби тракат,
пришпорвайки сърцето да забърза.
...то припомня, за Амур и за стрелата,
която с таз пустиня ме обвърза.
Ст. Русев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
