АНАКОНДА
Мъгла – огромна анаконда – свива
гигантските си пръстени край мен
и моят ден се дави в тъмно-сиво,
и хърка хоризонтът удушен;
и пукат натрошени кости-клони,
и стене смазан върбалакът стар,
и мътно свети люспестата броня
на изпълзелия от Дунав звяр.
А змийската опашка се извива
и влагата по люспите сълзи,
сребрист корем в могилите отрива, ...