16 ene 2019, 0:26

Анамеризъм

  Poesía » Otra
531 1 5
 

                                                    Ще те заспя. Ще отсънува

                                                  галерата вълни крайбрежни.

                                              След пристани от хладна нежност

                                                   към други дни ще отпътува.

                                                   Над                                  със

                                             къщите                                 слънце,

                                            от течно                                 седнало

                                                злато                                 небрежно

                                                      на покривите, неизбежно

                                                  отхлопнал шеметно вратата,

                                                  нахлул в квадрата на стената,

                                                    усърдният и тромав вятър

                                                                        ще

                                                                    пръсне

                                                                     топъл

                                                                      цвят

                                                                        на

                                                                      лято

                                                                         в

                                                                   платната

                                                                      бели

                                                                        на

                                                                Монмартър

 

                                                  

 

                                                                    

Ще те заспя. Ще отсънува

галерата вълни крайбрежни.

След пристани от хладна нежност

към други дни ще отпътува.

Над къщите от течно злато,

със слънце, седнало небрежно

на покривите, неизбежно

отхлопнал шеметно вратата,

нахлул в квадрата на стената,

усърдният и тромав вятър

ще пръсне топъл цвят на лято

в платната бели на Монмартър.

 

 

13.01.2019

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

В "Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване" героите попадат в Нарния през една  картина на стената. "Анамеризъм" е измислена от мене дума, по подобие на "анахронизъм", от гръцката дума "мерос" - място. Означава несъответствие на мястото, не на място. Има и закачка към "á намерú ме" / "а, намéри ме"/ на български. "Галера" и "галерия" също са близки по звучене. В Монмартър няма море, нито река, но е известен с художниците, които са живели там. Имало е и много вятърни мелници.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи, че виждаш красота, аз се боях да не заприлича на някого на къщичка на кокоши крак. Отначало беше само картина, но хълмът Монмартър, нарисуван с букви се оказа доста пипкава работа и се отказах. Това сега е огледало, трябваше да бъде стенно, като в "Алиса", но стана с дръжка, дано не прилича сега пък на огледалцето на злата мащеха. Благодаря, Георги, постарах се. След концептуална стихосбирка и смесен жанр ритурку "родих" анамеризъм. Дано съм успяла. Усмивка.
  • Забавна и интересна игра. Трябва да я можеш - а си успяла.
  • Много добра игра, съчетана с красиво "нарисувана" картина!
  • Благодаря, Лиа, този път доста си "играх". Докато нагласях разбягващите се букви, не забелязах, че съм "изгубила" цял стих. Слава Богу, намерих го. Това му е хубавото на анамеризма. Усмивка.
  • Чудесно произведение!!! Хареса ми играта с думите и смисъла им. Благодаря,Мария!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...