Jan 16, 2019, 12:26 AM

Анамеризъм

  Poetry » Other
533 1 5
 

                                                    Ще те заспя. Ще отсънува

                                                  галерата вълни крайбрежни.

                                              След пристани от хладна нежност

                                                   към други дни ще отпътува.

                                                   Над                                  със

                                             къщите                                 слънце,

                                            от течно                                 седнало

                                                злато                                 небрежно

                                                      на покривите, неизбежно

                                                  отхлопнал шеметно вратата,

                                                  нахлул в квадрата на стената,

                                                    усърдният и тромав вятър

                                                                        ще

                                                                    пръсне

                                                                     топъл

                                                                      цвят

                                                                        на

                                                                      лято

                                                                         в

                                                                   платната

                                                                      бели

                                                                        на

                                                                Монмартър

 

                                                  

 

                                                                    

Ще те заспя. Ще отсънува

галерата вълни крайбрежни.

След пристани от хладна нежност

към други дни ще отпътува.

Над къщите от течно злато,

със слънце, седнало небрежно

на покривите, неизбежно

отхлопнал шеметно вратата,

нахлул в квадрата на стената,

усърдният и тромав вятър

ще пръсне топъл цвят на лято

в платната бели на Монмартър.

 

 

13.01.2019

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

В "Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване" героите попадат в Нарния през една  картина на стената. "Анамеризъм" е измислена от мене дума, по подобие на "анахронизъм", от гръцката дума "мерос" - място. Означава несъответствие на мястото, не на място. Има и закачка към "á намерú ме" / "а, намéри ме"/ на български. "Галера" и "галерия" също са близки по звучене. В Монмартър няма море, нито река, но е известен с художниците, които са живели там. Имало е и много вятърни мелници.

Comments

Comments

  • Благодаря, Пепи, че виждаш красота, аз се боях да не заприлича на някого на къщичка на кокоши крак. Отначало беше само картина, но хълмът Монмартър, нарисуван с букви се оказа доста пипкава работа и се отказах. Това сега е огледало, трябваше да бъде стенно, като в "Алиса", но стана с дръжка, дано не прилича сега пък на огледалцето на злата мащеха. Благодаря, Георги, постарах се. След концептуална стихосбирка и смесен жанр ритурку "родих" анамеризъм. Дано съм успяла. Усмивка.
  • Забавна и интересна игра. Трябва да я можеш - а си успяла.
  • Много добра игра, съчетана с красиво "нарисувана" картина!
  • Благодаря, Лиа, този път доста си "играх". Докато нагласях разбягващите се букви, не забелязах, че съм "изгубила" цял стих. Слава Богу, намерих го. Това му е хубавото на анамеризма. Усмивка.
  • Чудесно произведение!!! Хареса ми играта с думите и смисъла им. Благодаря,Мария!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...