МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
957 3881
16.01.2019 г., 0:26 ч.

Анамеризъм 

  Поезия » Друга
316 1 5
 

                                                    Ще те заспя. Ще отсънува

                                                  галерата вълни крайбрежни.

                                              След пристани от хладна нежност

                                                   към други дни ще отпътува.

                                                   Над                                  със

                                             къщите                                 слънце,

                                            от течно                                 седнало

                                                злато                                 небрежно

                                                      на покривите, неизбежно

                                                  отхлопнал шеметно вратата,

                                                  нахлул в квадрата на стената,

                                                    усърдният и тромав вятър

                                                                        ще

                                                                    пръсне

                                                                     топъл

                                                                      цвят

                                                                        на

                                                                      лято

                                                                         в

                                                                   платната

                                                                      бели

                                                                        на

                                                                Монмартър

 

                                                  

 

                                                                    

Ще те заспя. Ще отсънува

галерата вълни крайбрежни.

След пристани от хладна нежност

към други дни ще отпътува.

Над къщите от течно злато,

със слънце, седнало небрежно

на покривите, неизбежно

отхлопнал шеметно вратата,

нахлул в квадрата на стената,

усърдният и тромав вятър

ще пръсне топъл цвят на лято

в платната бели на Монмартър.

 

 

13.01.2019

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

В "Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване" героите попадат в Нарния през една  картина на стената. "Анамеризъм" е измислена от мене дума, по подобие на "анахронизъм", от гръцката дума "мерос" - място. Означава несъответствие на мястото, не на място. Има и закачка към "á намерú ме" / "а, намéри ме"/ на български. "Галера" и "галерия" също са близки по звучене. В Монмартър няма море, нито река, но е известен с художниците, които са живели там. Имало е и много вятърни мелници.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи, че виждаш красота, аз се боях да не заприлича на някого на къщичка на кокоши крак. Отначало беше само картина, но хълмът Монмартър, нарисуван с букви се оказа доста пипкава работа и се отказах. Това сега е огледало, трябваше да бъде стенно, като в "Алиса", но стана с дръжка, дано не прилича сега пък на огледалцето на злата мащеха. Благодаря, Георги, постарах се. След концептуална стихосбирка и смесен жанр ритурку "родих" анамеризъм. Дано съм успяла. Усмивка.
  • Забавна и интересна игра. Трябва да я можеш - а си успяла.
  • Много добра игра, съчетана с красиво "нарисувана" картина!
  • Благодаря, Лиа, този път доста си "играх". Докато нагласях разбягващите се букви, не забелязах, че съм "изгубила" цял стих. Слава Богу, намерих го. Това му е хубавото на анамеризма. Усмивка.
  • Чудесно произведение!!! Хареса ми играта с думите и смисъла им. Благодаря,Мария!
Предложения
: ??:??