16.01.2019 г., 0:26

Анамеризъм

529 1 5
 

                                                    Ще те заспя. Ще отсънува

                                                  галерата вълни крайбрежни.

                                              След пристани от хладна нежност

                                                   към други дни ще отпътува.

                                                   Над                                  със

                                             къщите                                 слънце,

                                            от течно                                 седнало

                                                злато                                 небрежно

                                                      на покривите, неизбежно

                                                  отхлопнал шеметно вратата,

                                                  нахлул в квадрата на стената,

                                                    усърдният и тромав вятър

                                                                        ще

                                                                    пръсне

                                                                     топъл

                                                                      цвят

                                                                        на

                                                                      лято

                                                                         в

                                                                   платната

                                                                      бели

                                                                        на

                                                                Монмартър

 

                                                  

 

                                                                    

Ще те заспя. Ще отсънува

галерата вълни крайбрежни.

След пристани от хладна нежност

към други дни ще отпътува.

Над къщите от течно злато,

със слънце, седнало небрежно

на покривите, неизбежно

отхлопнал шеметно вратата,

нахлул в квадрата на стената,

усърдният и тромав вятър

ще пръсне топъл цвят на лято

в платната бели на Монмартър.

 

 

13.01.2019

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

В "Хрониките на Нарния: Плаването на разсъмване" героите попадат в Нарния през една  картина на стената. "Анамеризъм" е измислена от мене дума, по подобие на "анахронизъм", от гръцката дума "мерос" - място. Означава несъответствие на мястото, не на място. Има и закачка към "á намерú ме" / "а, намéри ме"/ на български. "Галера" и "галерия" също са близки по звучене. В Монмартър няма море, нито река, но е известен с художниците, които са живели там. Имало е и много вятърни мелници.

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи, че виждаш красота, аз се боях да не заприлича на някого на къщичка на кокоши крак. Отначало беше само картина, но хълмът Монмартър, нарисуван с букви се оказа доста пипкава работа и се отказах. Това сега е огледало, трябваше да бъде стенно, като в "Алиса", но стана с дръжка, дано не прилича сега пък на огледалцето на злата мащеха. Благодаря, Георги, постарах се. След концептуална стихосбирка и смесен жанр ритурку "родих" анамеризъм. Дано съм успяла. Усмивка.
  • Забавна и интересна игра. Трябва да я можеш - а си успяла.
  • Много добра игра, съчетана с красиво "нарисувана" картина!
  • Благодаря, Лиа, този път доста си "играх". Докато нагласях разбягващите се букви, не забелязах, че съм "изгубила" цял стих. Слава Богу, намерих го. Това му е хубавото на анамеризма. Усмивка.
  • Чудесно произведение!!! Хареса ми играта с думите и смисъла им. Благодаря,Мария!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...