Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни
впиват стрък сълзи
(премерено безмерни)
в твоите коси,
лежерни,
вплетени в нощта
на твоята душа...
... тишина...
крещи в трахеята
на нежна самота
и блестейки непрогледно,
и стенейки победно,
шепне:
„Искам плен
с окови медни,
пред глуха свобода.”
07.09.2011
© Цветозар Цаков Todos los derechos reservados