8.09.2011 г., 22:57 ч.

Анатомично 

  Поезия » Друга
727 0 2

Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни
впиват стрък сълзи
(премерено безмерни)
в твоите коси,
лежерни,
вплетени в нощта
на твоята душа...
... тишина...
крещи в трахеята
на нежна самота
и блестейки непрогледно,
и стенейки победно,
шепне:
„Искам плен
с окови медни,
пред глуха свобода.”

 

07.09.2011

© Цветозар Цаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И това ми хареса! Ти си различен - поезия от другата страна на гледната точка! Читателят търси необичайните форми!
  • Двойка по анатомия, младежо! Черният дроб е само един!!!
    Виж, смени си даскалицата с която разглеждаш атласа...
Предложения
: ??:??