Sep 8, 2011, 10:57 PM

Анатомично

  Poetry » Other
1K 0 2

Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни
впиват стрък сълзи
(премерено безмерни)
в твоите коси,
лежерни,
вплетени в нощта
на твоята душа...
... тишина...
крещи в трахеята
на нежна самота
и блестейки непрогледно,
и стенейки победно,
шепне:
„Искам плен
с окови медни,
пред глуха свобода.”

 

07.09.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветозар Цаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това ми хареса! Ти си различен - поезия от другата страна на гледната точка! Читателят търси необичайните форми!
  • Двойка по анатомия, младежо! Черният дроб е само един!!!
    Виж, смени си даскалицата с която разглеждаш атласа...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...