15 nov 2015, 20:06

Ангел

802 0 0

Появи се ти в моя живот,

отвори белите си крила,

разтворих душата си - свой прозорец,

ти озари го със светлина.

 

 

Аз ще бъда там,

не искам да бъда сам,

животът ми ти ще промениш,

със любов ще го съживиш.

 

 

„Обичам те!”, прошепнах аз,

тихо, плахо, като в стих,

опитах да не бъда себе си,

но не успях.

 

 

Ти показа ми с твоя шепот,

че дошла си в тоя миг,

без алчност, похот,

миг на трепет, на вълнение.

 

 

Вървях сам по пътя,

но зърнах врата от светлина,

чудех се от коя любов да купя,

но ти появи се, като ангел засия.

 

 

И така там в безкрая,

където сливаха се две реки,

осъзнах, че на тъгата идва края,

отворих очи и виждах отново звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...