Nov 15, 2015, 8:06 PM

Ангел

  Poetry » Love
804 0 0

Появи се ти в моя живот,

отвори белите си крила,

разтворих душата си - свой прозорец,

ти озари го със светлина.

 

 

Аз ще бъда там,

не искам да бъда сам,

животът ми ти ще промениш,

със любов ще го съживиш.

 

 

„Обичам те!”, прошепнах аз,

тихо, плахо, като в стих,

опитах да не бъда себе си,

но не успях.

 

 

Ти показа ми с твоя шепот,

че дошла си в тоя миг,

без алчност, похот,

миг на трепет, на вълнение.

 

 

Вървях сам по пътя,

но зърнах врата от светлина,

чудех се от коя любов да купя,

но ти появи се, като ангел засия.

 

 

И така там в безкрая,

където сливаха се две реки,

осъзнах, че на тъгата идва края,

отворих очи и виждах отново звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....