Появи се ти в моя живот,

отвори белите си крила,

разтворих душата си - свой прозорец,

ти озари го със светлина.

Аз ще бъда там,

не искам да бъда сам,

животът ми ти ще промениш,

със любов ще го съживиш.

„Обичам те!”, прошепнах аз,

тихо, плахо, като в стих,

опитах да не бъда себе си,

но не успях.

Ти показа ми с твоя шепот,

че дошла си в тоя миг,

без алчност, похот,

миг на трепет, на вълнение.

Вървях сам по пътя,

но зърнах врата от светлина,

чудех се от коя любов да купя,

но ти появи се, като ангел засия.

И така там в безкрая,

където сливаха се две реки,

осъзнах, че на тъгата идва края,

отворих очи и виждах отново звезди.