Ангел

3 dic 2018, 9:27

Poesía

241 3 2

Безплътен ангел прелетя над мен
и ме докосна полъхът небесен.
Денят ми се усмихна променен,
а после всеки жест ми стана лесен.

Разкриха ми се толкова неща,
че се уплаших. Може би сънувах.
Изгря луна... не беше през нощта...
Сред сенки - странници самотни -
плувах.

Небето се разтвори с реверанс.
До мен се спусна стълба от коприна.
На бавен и мъчителен каданс
животът пред очите ми премина.

Усетих, че съм лека и добра.
Нагоре тръгнах с помисли смирени.
Разбрах, че битието е игра
и на финала й сме победени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RainaVakova

2018-12-04T12:37:04+02:00

"Усетих, че съм лека и добра." и аз така след прочита на този стих!
dansyto (Данаил Таков)

2018-12-04T00:05:17+02:00

Хареса ми...! Поздрави, Нина!