Ангел
Безплътен ангел прелетя над мен
и ме докосна полъхът небесен.
Денят ми се усмихна променен,
а после всеки жест ми стана лесен.
Разкриха ми се толкова неща,
че се уплаших. Може би сънувах.
Изгря луна... не беше през нощта...
Сред сенки - странници самотни -
плувах.
Небето се разтвори с реверанс.
До мен се спусна стълба от коприна.
На бавен и мъчителен каданс
животът пред очите ми премина.
Усетих, че съм лека и добра.
Нагоре тръгнах с помисли смирени.
Разбрах, че битието е игра
и на финала й сме победени.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
