6 may 2006, 10:16

АНГЕЛ

  Poesía
1.3K 0 3

Изпратена бе ти в тъмата

с лъчиста мисия една,

с любов да бродиш по земята

и да раздаваш светлина.

 

В човешки образ преродена,

със топли, искренни очи,

усмивката си откровенна

на всеки с радост подари.

 

И думите ти мелодични

ни милват нежно до сега,

но спомените романтични

завръщат болка и тъга.

 

Не ще простя на Бог копнежа

по твойта бяла чистота:

щом тридесет и седем стана

ревниво пак те призова.

 

Но той дори не подозира,

че ангелската ти душа

остана вечно да ни сгрява,

любима майчице, добра.

 

 

15.03.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...