Изпратена бе ти в тъмата
с лъчиста мисия една,
с любов да бродиш по земята
и да раздаваш светлина.
В човешки образ преродена,
със топли, искренни очи,
усмивката си откровенна
на всеки с радост подари.
И думите ти мелодични
ни милват нежно до сега,
но спомените романтични
завръщат болка и тъга.
Не ще простя на Бог копнежа
по твойта бяла чистота:
щом тридесет и седем стана
ревниво пак те призова.
Но той дори не подозира,
че ангелската ти душа
остана вечно да ни сгрява,
любима майчице, добра.
15.03.2006г.
© Поли Всички права запазени