6.05.2006 г., 10:16

АНГЕЛ

1.3K 0 3

Изпратена бе ти в тъмата

с лъчиста мисия една,

с любов да бродиш по земята

и да раздаваш светлина.

 

В човешки образ преродена,

със топли, искренни очи,

усмивката си откровенна

на всеки с радост подари.

 

И думите ти мелодични

ни милват нежно до сега,

но спомените романтични

завръщат болка и тъга.

 

Не ще простя на Бог копнежа

по твойта бяла чистота:

щом тридесет и седем стана

ревниво пак те призова.

 

Но той дори не подозира,

че ангелската ти душа

остана вечно да ни сгрява,

любима майчице, добра.

 

 

15.03.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...