На Галя

Реката на спомена оттука премина,

донесе отдавна отлитнала песен.

В горещ, летен ден, от нас си замина,

прекрасния смях на децата отнесе.

Дойде отдалече ти, гълъбче малко,

дома ни огря – сякаш мъничко слънце.

По цял ден се смеехме, ти гукаше сладко.

У нас пося радостта като зрънце.

Търкаляше Времето вечна надежда,

че заедно някога с нас ти ще тичаш.

И никой не смееше напред да поглежда –

към утрешния ден кой да наднича...

Защото и дните ти бяха броени –

очаквахме само Оная, с косата.

Последна усмивка ти беше за мене.

Дойде отдалече, но тука остана.

Не стигна ни времето с нас да проходиш…

Но не затуй си била ти родена.

Сега из небесните пътища бродиш,

с огромни и бели крила украсена.