27 дек. 2012 г., 00:15

Ангел

609 0 0


                                                       На Галя

 

Реката на спомена оттука премина,

донесе отдавна отлитнала песен.

В горещ, летен ден, от нас си замина,

прекрасния смях на децата отнесе.

 

Дойде отдалече ти, гълъбче малко,

дома ни огря – сякаш мъничко слънце.

По цял ден се смеехме, ти гукаше сладко.

У нас пося радостта като зрънце.

 

Търкаляше Времето вечна надежда,

че заедно някога с нас ти ще тичаш.

И никой не смееше напред да поглежда –

към утрешния ден кой да наднича...

 

Защото и дните ти бяха броени –

очаквахме само Оная, с косата.

Последна усмивка ти беше за мене.

Дойде отдалече, но тука остана.

 

Не стигна ни времето с нас да проходиш…

Но не затуй си била ти родена.

Сега из небесните пътища бродиш,

с огромни и бели крила украсена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...