Dec 27, 2012, 12:15 AM

Ангел

  Poetry
613 0 0


                                                       На Галя

 

Реката на спомена оттука премина,

донесе отдавна отлитнала песен.

В горещ, летен ден, от нас си замина,

прекрасния смях на децата отнесе.

 

Дойде отдалече ти, гълъбче малко,

дома ни огря – сякаш мъничко слънце.

По цял ден се смеехме, ти гукаше сладко.

У нас пося радостта като зрънце.

 

Търкаляше Времето вечна надежда,

че заедно някога с нас ти ще тичаш.

И никой не смееше напред да поглежда –

към утрешния ден кой да наднича...

 

Защото и дните ти бяха броени –

очаквахме само Оная, с косата.

Последна усмивка ти беше за мене.

Дойде отдалече, но тука остана.

 

Не стигна ни времето с нас да проходиш…

Но не затуй си била ти родена.

Сега из небесните пътища бродиш,

с огромни и бели крила украсена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...