Ангела на смърта
Минават дните и годините, отива си младостта и идва старостта.
През времето безкрайно се раждат хиляди неща.
Слънцето огрява нашите сърца и те светят в старостта.
Идва онзи тъмен ангел със сърп в ръка, за да ни отнеме живота.
Отиваме си от този свят и нищо не остава, освен любовта.
Завръщаме се там, във вечността и се раждаме в светлина.
С коприна вадят душите ни ангелите на смъртта.
А сърцата ни пазят в нежността...
Мълчанието е нашата красота, а смирението е негова украса.
Затова аз нося тези дрехи от коприна, за да мога да блестя.
Злато и сребро сияят в моята бездънна душа, за тях аз трептя.
Думите се леят като бисери, но няма кой да ги събере.
Събрах аз всичко това и полетях над нощта.
Търсих на кой да ги подаря, но открих самота.
Няма ги крилете ми вече, защото я няма любовта.
Но аз я открих в себе си, затова отново ще полетя.
Знам, ще дойде ден, в който ангела ще е при мен.
Тогава няма да ме е страх, защото съм обичал всички аз.
Какво са живота и смърта, без любовта?
Има само красота и тя никога не умира.
Ние откраднахме обичта от ангели и феи.
Ние сме малки зрънца светлина, която мрака иска да погълне.
Но ние сме и капка от океана Истина, който никога непресъхва.
Затова няма защо да ни е страх от ангела на смъртта.
През времето безкрайно се раждат хиляди неща.
Слънцето огрява нашите сърца и те светят в старостта.
Идва онзи тъмен ангел със сърп в ръка, за да ни отнеме живота.
Отиваме си от този свят и нищо не остава, освен любовта.
Завръщаме се там, във вечността и се раждаме в светлина.
С коприна вадят душите ни ангелите на смъртта.
А сърцата ни пазят в нежността...
Мълчанието е нашата красота, а смирението е негова украса.
Затова аз нося тези дрехи от коприна, за да мога да блестя.
Злато и сребро сияят в моята бездънна душа, за тях аз трептя.
Думите се леят като бисери, но няма кой да ги събере.
Събрах аз всичко това и полетях над нощта.
Търсих на кой да ги подаря, но открих самота.
Няма ги крилете ми вече, защото я няма любовта.
Но аз я открих в себе си, затова отново ще полетя.
Знам, ще дойде ден, в който ангела ще е при мен.
Тогава няма да ме е страх, защото съм обичал всички аз.
Какво са живота и смърта, без любовта?
Има само красота и тя никога не умира.
Ние откраднахме обичта от ангели и феи.
Ние сме малки зрънца светлина, която мрака иска да погълне.
Но ние сме и капка от океана Истина, който никога непресъхва.
Затова няма защо да ни е страх от ангела на смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бен Ар Todos los derechos reservados
