10 feb 2019, 14:48

Ангелче

  Poesía
1.2K 0 1

Колко си високо днес.

А искам аз при теб да

долетя.

Да ти кажа колко те обичам и сгушена в теб отново да заспя.

Болката непоносима къса бясно моето сърце,че отне те от мен красивото небе.

Твоите приказки и песни още в тихото отекват.

И чувам още твоят глас звънлив.

А казват хората, че първо на човека забравяш му гласа.

Червеното в косите, преплетено е вече с бял отенък.

Меката ти кожа, топлите очи.

Нашепващи ми "Спи спокойно, бима кой над теб да бди."

И споменът за теб не ще изчезне нивга,не и докато не дойда там - Горе на небето.

От където ти ме гледаш с умиление и чрез звездите ми говориш "Спи принцесо бабина, цяла вечност аз ще те обичам."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...